Водещ:
Наш гост е Андрей Сапунджиев, член на управителният съвет на Националната занаятчийска камара. Здравейте и добре дошли при нас.

Андрей Сапунджиев:
Здравейте, добре заварили.

Водещ:
По принцип вие ни гостувате по друга тема, защото сте председател на Националния съюз на ключарите, но сега върви фестивалът Сурва в Перник – 60-то юбилейно издание, рекорден брой участници дефилират. Ето защо и този уикенд ще имаме възможност да се радваме на техните костюми, на дефилето. И всъщност по линия на регионалната занаятчийска камара, вашата, на фестивала са представени редица занаяти.

Андрей Сапунджиев:
Занаяти, които са под нашата шапка.

Водещ:
А кои са тези занаяти и как така решихте да ги възстановите?

Андрей Сапунджиев:
Националната занаятчийска камара от години работи точно в тази посока – за възстановяване, за поддържане на занаятите. Опазването им, защото българският дух се поддържа благодарение на българските традиции, които достигат до нас, благодарение на занаятите, които предците са ни оставили.

Водещ:
Да.

Андрей Сапунджиев:
Достига всичко това благодарение на майсторите-занаятчии и колеги, които изработват техните ръчно изработени кукерски маски, кукли, дърворезба и много други неща.

Водещ:
Народни носии виждаме.

Андрей Сапунджиев:
Народни носии има също, да.

Водещ:
Добре, обаче се изисква специална воля да се развива това нещо. Не знам дали има много последователи на занаятите. Какви са вашите наблюдения?

Андрей Сапунджиев:
Да, има такъв отлив, но като цяло има сериозни колеги-занаятчии, които искат да се развиват и си ги развиват. Ние като камара осигуряваме такива предприятия, в които те да могат да излагат своите продукти и да ги показват на хората, за да стигат те до наши дни.

Водещ:
Принципно, колко столетия назад трябва да се върнем, за да обхванем почти всички занаяти, които са се практикували някога на територията на нашата държава?

Андрей Сапунджиев:
Много, много столетия са това. Това е цялата българска история. Като тя в момента стига до нас благодарение на колегите-занаятчии и на майсторите, защото не всеки занаятчия е майстор.

Водещ:
Важно е да бъде майстор, за да се покажат изделията и да бъдат качествени. А добре – първо занаятчия ли си, или има степени преди това?

Андрей Сапунджиев:
Първо ставаш чирак при някой майстор. Ако решиш да се развиваш, може да станеш калфа и след това майстор, което се получава чрез свикване на изпитна комисия от Националната занаятчийска камара.
Тя е от утвърдени майстори по дадения занаят. Полагаш изпит и при добър резултат получаваш калфенско свидетелство.
За да стане калфа един специалист, трябва да има 3 години стаж. За да стане майстор – трябва да има 5 години стаж.

Водещ:
Когато получи майсторско свидетелство?

Андрей Сапунджиев:
Колегите с гордост си го слагат по ателиетата, с гордост си го носят по изложения и мероприятия, с което показват, че са майстори и занаятчии.

Водещ:
Увеличава ли се броят на хората, които искат да стават занаятчии и майстори? Защото има едно връщане към българското, към традицията.

Андрей Сапунджиев:
Има, има такова нещо. Фестивалът в Сурва е отличен пример за това. Там имаме около 25 павилиона по линия на регионалната камара София. Показват се много занаяти – ръчно изработени кукерски маски, всичко свързано с фестивала Сурва. Така че има доста млади хора, които искат да се обърнат към тези традиции.

Водещ:
По всички градове ли има занаятчии?

Андрей Сапунджиев:
По всички градове имаме колеги-занаятчии. Регионални камари също.

Водещ:
Ние сме свикнали да ви виждаме в друга светлина – като експерт по сигурност и заключващи системи. Каква е връзката ви със занаятите?

Андрей Сапунджиев:
Връзката ми със занаятите и художествените занаяти е нещо, което много хора знаят за мен. Аз съм художник, учил съм в техникума по керамика и стъкло в Елин Пелин. Така че не съм чужд на художествените занаяти.

Водещ:
Това наследствено ли е?

Андрей Сапунджиев:
Да, наследствено е, защото баща ми беше академик Богоя Сапунджиев, известен кинохудожник. Голяма част от българските филми са негови, включително филмът „Хан Аспарух“.

Водещ:
А рисувате ли в момента?

Андрей Сапунджиев:
Синът ми учи рисуване и аз му помагам, така че покрай него малко си възстановявам рисувателните способности.

Водещ:
След малко ще продължим разговора.

Водещ:
Господин Сапунджиев, колко са били занаятите и колко са под вашата шапка в момента?

Андрей Сапунджиев:
Занаятите бяха 129, ако не се лъжа, и през 2011 година бяха урязани от държавата на 57.

Водещ:
Какво означава това „урязани“?

Андрей Сапунджиев:
Извадиха половината занаяти от Закона за занаятите. От 129 занаята в момента са само 57.

Водещ:
Между кои попадат?

Андрей Сапунджиев:
Художествена обработка на кожи, ножарство, звънчарство, везбарство, грънчарство, леярство на камбани и много други.

Водещ:
Каква е съдбата на занаятите, които държавата не признава?

Андрей Сапунджиев:
Част от тях се практикуват самостоятелно, но не са под шапката на Националната занаятчийска камара.

Водещ:
Ключарството също е занаят. Как се става майстор ключар?

Андрей Сапунджиев:
Ключарството е занаят, който много се разви – от ръчно изработване на ключове до електроника, софтуер и автомобилни системи. То е добър пример, че занаятите не са само стари традиционни занаяти.

Водещ:
Какви са проблемите на занаятите?

Андрей Сапунджиев:
Липса на достатъчна държавна подкрепа и популяризация.

Водещ:
Надяваме се това да се промени.

Андрей Сапунджиев:
Много се надяваме, защото занаятите са нашето богатство и идентичност.

Водещ:
Абсолютно.